Българският шофьор ли? Друго трябваше да искаме!
Който следи българските медийни диспути няма да се учуди, че към пакета за подвижност всички бяха на страната на притежателите: всички партии, всички анализатори. Дори водачите, които измененията сякаш би трябвало да защитят, заедно обявиха, че не желаят повече пари и почивки.
Това било българският интерес, споделиха ни, въпреки че аз персонално не виждам с какво е в мой интерес, че 100 и петдесет хиляди български служащи ще не престават да живеят като номади и ще вървят, с опрощение, по потребност в паркове и градинки. Както прочее не виждам интереса си в това заедно да пазиме хазартния бизнес или пък облагите на тези, които желаят да тровят децата ни с тютюнев пушек в заведенията. Леви партии у нас очевидно няма, няма и задоволително забележими сериозни гласове, които да се опълчват на нелепи причини като това, че западните компании желали нашите да банкрутират и водачите ни да идат да работят при тях (за повече пари, при по-добри условия).
Но да оставим тази вътрешно-българска асиметрия. Който желае права – дано се провежда в профсъюзи, да стачкува, да се бори. Да помислим за това, за какво разрешаваме политиците да ни сервират антиевропейски страсти и да театралничат като национални покровители. Всеки спор има две страни, само че аз съвсем не чух умерено, доброжелателно обяснение за какво Западна Европа желае регулации.
Става дума за дъмпинг, който подкопава тамошния пазар на труда. И натискът там идва не - и освен - от предприятията, които желали да изместят нашите, а най-много от жителите, които се боят, че Източна Европа занижава заплащането и обществената отбрана на служащите. Под този напън и в тежка битка с крайнодесните популисти, ръководещите във Франция, Холандия и Германия желаят промяната. По чудноват метод даже Българска социалистическа партия и национал-популисткият фронт у нас освен се вършат, че не схващат това, а даже застават на позиции на неолиберализма: всеки да експлоатира служащите си както знае, всеки да печели колкото може.
Териториалният дъмпинг, в случай че го назовем по този начин, се състои в свободното и безотговорно преместване на труд и стойност от едно място с ниски стандарти към друго с високи. Битката с него се води надалеч преди появяването на Европейски Съюз. Средновековните гилдии са тип трудов монопол, те дефинират цените на продукцията и позволяват външни производители при тежки условия. С появяването на националния пазар тези предпазени пространства биват отворени за конкуренция от горната страна и с насила, което периодичен провокира работен борби – през 18 век в Англия са борят против шотландските евтини служащи, във Франция през 19 век – против италианските.
Подписването на Римския контракт през 1957 е съпроводено с диспути по тематиката: Франция се бои от снизяването на стандартите при отварянето на контролирания си пазар на труда, а Германия е на по-либерални позиции. Периодически тематиката излиза на дневен ред, като най-острите диспути се състояха към директивата „ Болкенщайн " за либерализиране на услугите през 1996 – и това беше по този начин, тъй като услугите са доста по-мобилни от промишленостите. Сегашният спор към командированите служащи – тези, които сякаш краткотрайно работят в друга страна, без предприятието, което ги праща, да се преценява с локалното законодателство – беше предшестван от талази на неодобрение против „ португалския зидар “, след това против „ полския водопроводчик “, с цел да стигнем през днешния ден до „ българския водач “.
Колкото по-мобилна и нематериална става стопанската система, толкоз по-остро ще се слага въпросът. Гръцкият капитан върви да направи курс в Холандия, след това отново се връща да си пие узото. Полският доктор лекува в Лондон през уикенда, с цел да се върне в поликлиниката за през седмицата. Само помислете какъв проблем се задава с теле-работата в интернет: седи си нашият човек в някое китно селце и работи за компания в Германия, а парите му се привеждат в някаква далечна банкова сметка. А тук може би даже го водим незает. Как тъкмо ще го контролираме?
Данъчен дъмпинг прави и България
С това не споделям, че страните са безпомощни - споделям, че тази борба за отбрана на трудовия пазар няма скоро да утихне. Англия напуща Европейски Съюз главно поради ужаса от неконтролируемия приток на работна ръка от Източна Европа, която подбива цената на труда там; тя отново ще внася служащи, само че и сама ще преценя кои и какъв брой. Макрон желае да избегне „ Фрексит ", по тази причина работи предварващо.
Впрочем, натискът от Запад и най-много от Париж е към хармонизиране на Европейски Съюз като цяло – освен на трудовите стандарти, само че и на данъчното облагане, с което Източна Европа, само че и Ирландия нервират сътрудниците си. Става дума за нещо като данъчен дъмпинг - състезаваме се кой повече да смъкна мизата, с цел да подмами вложители, което пък унищожава обществените политики.
Проф. Ивайло Дичев
Наясно сме, че доближаването не може да стане бързо, само че не е неприятно въпреки всичко да не забравяме за посоката и смисъла на това, което се прави. Посока към доближаване с най-високия стандарт, а не с най-ниския. Ако български компании банкрутират, ще дойдат други, по-добри; в случай че българите се отчаят и изоставен страната си, просто няма да има повече страна.
Безспорно държавните управления са, с цел да пазят ползи, само че в случай че желаеме да реализираме компромис, би трябвало да си представяме какво желае другата страна. В този случай желаят командироването да се ограничи във времето до 3 седмици – време, за което по моему може да се обиколи няколко пъти континента. Искат доближаване на заплащането и на изискванията на труда – както за берачите, по този начин и за строителите.
Какво можехме да желаяме ние отсреща?
Изгърмяхме си неуместно патроните с популисткия писък към хипотетичния двоен стандарт на храните, в който най-истеричните видяха отравяне на гордия източноевропейски народ. Какво трябваше да желаяме наместо това? Или да го кажа другояче: къде Европейски Съюз прави дъмпинг у нас? На всички ни е ясно: в областта на селското стопанство. Субсидиите у нас са в пъти по-ниски даже от тези на прилежаща Гърция. И това слага нашите производители в ситуацията на немския водопроводчик, който се конкурира с полския; на френския водач, който губи работата си поради българския.
Ако бяхме умни, щяхме да концентрираме всичките си старания върху това да издействаме уеднаквяване на аграрните дотации, проявявайки подготвеност да отстъпим в пакта за подвижност. Да търсим съдружници за договорката, да приготвяме публичното мнение, да озаптяваме радикалния популизъм. Пък дано тогава държавното управление да вее байряка „ Западни Балкани “ - за едната чест и популярност.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Това било българският интерес, споделиха ни, въпреки че аз персонално не виждам с какво е в мой интерес, че 100 и петдесет хиляди български служащи ще не престават да живеят като номади и ще вървят, с опрощение, по потребност в паркове и градинки. Както прочее не виждам интереса си в това заедно да пазиме хазартния бизнес или пък облагите на тези, които желаят да тровят децата ни с тютюнев пушек в заведенията. Леви партии у нас очевидно няма, няма и задоволително забележими сериозни гласове, които да се опълчват на нелепи причини като това, че западните компании желали нашите да банкрутират и водачите ни да идат да работят при тях (за повече пари, при по-добри условия).
Но да оставим тази вътрешно-българска асиметрия. Който желае права – дано се провежда в профсъюзи, да стачкува, да се бори. Да помислим за това, за какво разрешаваме политиците да ни сервират антиевропейски страсти и да театралничат като национални покровители. Всеки спор има две страни, само че аз съвсем не чух умерено, доброжелателно обяснение за какво Западна Европа желае регулации.
Става дума за дъмпинг, който подкопава тамошния пазар на труда. И натискът там идва не - и освен - от предприятията, които желали да изместят нашите, а най-много от жителите, които се боят, че Източна Европа занижава заплащането и обществената отбрана на служащите. Под този напън и в тежка битка с крайнодесните популисти, ръководещите във Франция, Холандия и Германия желаят промяната. По чудноват метод даже Българска социалистическа партия и национал-популисткият фронт у нас освен се вършат, че не схващат това, а даже застават на позиции на неолиберализма: всеки да експлоатира служащите си както знае, всеки да печели колкото може.
Териториалният дъмпинг, в случай че го назовем по този начин, се състои в свободното и безотговорно преместване на труд и стойност от едно място с ниски стандарти към друго с високи. Битката с него се води надалеч преди появяването на Европейски Съюз. Средновековните гилдии са тип трудов монопол, те дефинират цените на продукцията и позволяват външни производители при тежки условия. С появяването на националния пазар тези предпазени пространства биват отворени за конкуренция от горната страна и с насила, което периодичен провокира работен борби – през 18 век в Англия са борят против шотландските евтини служащи, във Франция през 19 век – против италианските.
Подписването на Римския контракт през 1957 е съпроводено с диспути по тематиката: Франция се бои от снизяването на стандартите при отварянето на контролирания си пазар на труда, а Германия е на по-либерални позиции. Периодически тематиката излиза на дневен ред, като най-острите диспути се състояха към директивата „ Болкенщайн " за либерализиране на услугите през 1996 – и това беше по този начин, тъй като услугите са доста по-мобилни от промишленостите. Сегашният спор към командированите служащи – тези, които сякаш краткотрайно работят в друга страна, без предприятието, което ги праща, да се преценява с локалното законодателство – беше предшестван от талази на неодобрение против „ португалския зидар “, след това против „ полския водопроводчик “, с цел да стигнем през днешния ден до „ българския водач “.
Колкото по-мобилна и нематериална става стопанската система, толкоз по-остро ще се слага въпросът. Гръцкият капитан върви да направи курс в Холандия, след това отново се връща да си пие узото. Полският доктор лекува в Лондон през уикенда, с цел да се върне в поликлиниката за през седмицата. Само помислете какъв проблем се задава с теле-работата в интернет: седи си нашият човек в някое китно селце и работи за компания в Германия, а парите му се привеждат в някаква далечна банкова сметка. А тук може би даже го водим незает. Как тъкмо ще го контролираме?
Данъчен дъмпинг прави и България
С това не споделям, че страните са безпомощни - споделям, че тази борба за отбрана на трудовия пазар няма скоро да утихне. Англия напуща Европейски Съюз главно поради ужаса от неконтролируемия приток на работна ръка от Източна Европа, която подбива цената на труда там; тя отново ще внася служащи, само че и сама ще преценя кои и какъв брой. Макрон желае да избегне „ Фрексит ", по тази причина работи предварващо.
Впрочем, натискът от Запад и най-много от Париж е към хармонизиране на Европейски Съюз като цяло – освен на трудовите стандарти, само че и на данъчното облагане, с което Източна Европа, само че и Ирландия нервират сътрудниците си. Става дума за нещо като данъчен дъмпинг - състезаваме се кой повече да смъкна мизата, с цел да подмами вложители, което пък унищожава обществените политики.
Проф. Ивайло Дичев
Наясно сме, че доближаването не може да стане бързо, само че не е неприятно въпреки всичко да не забравяме за посоката и смисъла на това, което се прави. Посока към доближаване с най-високия стандарт, а не с най-ниския. Ако български компании банкрутират, ще дойдат други, по-добри; в случай че българите се отчаят и изоставен страната си, просто няма да има повече страна.
Безспорно държавните управления са, с цел да пазят ползи, само че в случай че желаеме да реализираме компромис, би трябвало да си представяме какво желае другата страна. В този случай желаят командироването да се ограничи във времето до 3 седмици – време, за което по моему може да се обиколи няколко пъти континента. Искат доближаване на заплащането и на изискванията на труда – както за берачите, по този начин и за строителите.
Какво можехме да желаяме ние отсреща?
Изгърмяхме си неуместно патроните с популисткия писък към хипотетичния двоен стандарт на храните, в който най-истеричните видяха отравяне на гордия източноевропейски народ. Какво трябваше да желаяме наместо това? Или да го кажа другояче: къде Европейски Съюз прави дъмпинг у нас? На всички ни е ясно: в областта на селското стопанство. Субсидиите у нас са в пъти по-ниски даже от тези на прилежаща Гърция. И това слага нашите производители в ситуацията на немския водопроводчик, който се конкурира с полския; на френския водач, който губи работата си поради българския.
Ако бяхме умни, щяхме да концентрираме всичките си старания върху това да издействаме уеднаквяване на аграрните дотации, проявявайки подготвеност да отстъпим в пакта за подвижност. Да търсим съдружници за договорката, да приготвяме публичното мнение, да озаптяваме радикалния популизъм. Пък дано тогава държавното управление да вее байряка „ Западни Балкани “ - за едната чест и популярност.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ